В идейната основа на проекта стои съзнанието за дълготрайната ценност на античните текстове и контекстове, на тяхната интерпретация, както и за тяхното влияние върху културите реципиенти, отдалечени във времето и пространството от епохата на тяхното създаване през античността. Проектът си поставя за цел цялостно проучване на рецепцията на античната драма в България от Възраждането до днес и въздействието й върху съвременната българска култура в контекста на смяната на идеологически прочити и политики за усвояване на културно-историческото наследство. Чрез издирване, систематизация и анализ на пътищата на проникване на античната драматургична традиция – превод, сценични реализации, произведения на изкуството (литература, музика, изобразително изкуство, кино), присъствие на произведенията на античната драма в обучението по литература в средното училище – се предвижда изграждане на цялостна картина на взаимодействието им и проследяване на спецификата на българското реагиране на античната драма, възприемана като основа на европейската драматургическа традиция и като извор на универсални ценностни, етически и естетически внушения.
Изследванията на рецепцията на античната драма в България досега
Изучаването на европейското културно наследство е приоритет за повечето страни в ЕС. Неотделима част от него е изследването на влиянието на античната драма върху модерната европейска култура. Всички „следи”, които античността оставя в съвременната култура, могат да бъдат проследени само чрез комплексен интердисциплинарен подход към огромния масив от преводи, реализации и преработки. През последните години се провеждат много научни сесии, посветени на модерните прочити на античната драма, например конференцията „Антична драма” в Белград през 2008 г. с българско участие на членове на проектния екип.
В последното десетилетие в България се извършват няколко изследвания в областта на рецепцията на античната литература. Сред тях е част от изследователския проект на Литературния институт към БАН за преводната рецепция на европейските литератури в България: том 3 е посветен на античната литература (2002 г). В него са анализирани повечето преводи на старогръцки и латински текстове, систематизирани според автора и според периода на публикуване.
Проблемите на превода и рецепцията навлязоха и във висшето образование; в катедра Класическа филология към СУ бяха създадени курсове по проблеми на рецепцията на античната литература и по метрика и стихотворен превод. Членовете на катедрата създадоха и два сайта за преводи: „Ромулус Булгарикус” (http://romulus-bg.net/) за римска литература и „Тезей” (http://theseus.proclassics.org/) за старогръцка. И двата сайта са виртуални библиотеки, но със своя специфика: „Ромулус” акцентира върху исторически реалии и находки по нашите земи, а „Тезей” е замислен като място за дебат по проблемите на превода и като научен и образователен форум.
Екип от Пловдивския университет разработва от 2000 г. насам няколко проекти в тази област. Първият е на тема „Рецепцията на атическата трагедия в България”, в резултат на който бе създаден сайтът „Атика в България” (http://www.atticdrama.com), свързан с http://www.ancientdrama.net/home/, сайт за международни изследвания на античната драма; последваха проектите “Атическият трагически текст и изкуствата (Българският казус)”, “Трагически текст и сцена (Българската театрална рецепция на атическата трагедия)”, проведе през 2008 г. уъркшоп на тема „Каква ни е Медея?”, а през 2010 подобен върху рецепцията на „Едип цар” – «Съдбата на Едип – българските маршрути».
Изследването на процесите на рецепция е доминираща тенденция и в театрознанието; у нас са направени няколко ценни изследвания върху българската сценична рецепция на автори като Шекспир, Молиер, Чехов, Дюренмат. Поредицата „Български театър. Документални материали” на екип от научни сътрудници от секция „Театър” в Института за изкуствознание на БАН систематизира театралната критика от самото създаване на българския театър и там се открива ценна информация за отзвука на спектакли по антична драма у нас.
Напоследък зачестяват не само сценични интерпретации на антични драми (като програмата „Митове” на Сфумато и др.), но и научни и философски семинари по темата – например семинарът на д-р Боян Манчев в НБУ „Едип и политическото”.
Основното, което липсва, е общият поглед върху тези явления и настоящият проект има амбицията да запълни празнината и да предложи интерпретации за нарастващия интерес към античната драма в българската култура.
Намеренията на екипа са да представи разностранна картина на присъствието на античната драма в съвременната българска културна среда и всички форми и етапи на нейните прочити. Предвижда се, от една страна, интердисциплинарен анализ на типовете рецепция, от друга – наблюдение на влиянието на самата антична трагедия и комедия върху съвременното състояние на нашата култура.
Конкретната работа по изследване на рецепцията на античната драма в България се осъществява в пет направления:
преводи;
сценични реализации и близки до тях форми на представяне (театър);
оригинални произведения на изкуството по тематиката на античната драма (литература, изобразително изкуство, музика, кино);
присъствие на антични драматургически текстове в образователната система на средното училище (образование);
филологически, литературоведски, философски и др. текстове, изследвания, и коментари по темата (критика и отзиви).
Като резултат от проследяването и анализа на взаимодействието на всички тези явления се очаква създаването на условия за по-адекватни научни прочити на тези текстове (и по-адекватното им представяне пред широка публика в модерен европейски контекст) и усъвършенстване на преподаването на антична литература в средното училище в съответствие с новите тенденции на реформиране и модернизиране на българската образователна система.
Бъдеще на проектните изследвания
В една по-глобална перспектива вследствие на осъществяването на предложения проект се очаква проведените научни изследвания да доведат до принципно преосмисляне на античното културно наследство и неговата роля във формирането на българската национална култура. Подобно преосмисляне може да окаже съществено влияние върху методите на преподаване на антична литература в средните и висшите училища, както и върху артистичните практики, свързани с този културен пласт. В театралната рецепция и оригиналните произведения на българското изкуство тези резултати ще са предпоставка за по-задълбочено осмисляне на етическите универсалии, заложени в античните текстове, на историческата им специфика, на разнообразните подходи в трактовките, които този материал допуска.